23-24 август 2025г.

Първоначалната идея беше да направим м. Тиха Рила – Смрадливо езеро – х. РИбни езера в събота и да се приберем по по-лекия маршрут в ниската част, между планините. Разбира се, обърках нещата, тъй като не успях по-рано да сваля трака, а Komoot работи само онлайн за такива неща. Наложи се в движение да импровизираме. Следвайки табелите в началото, разбира се, тръгнахме наобратно 🙂 Това ни спаси от погром по-късно.

Това беше маршрутът, който реално направихме:

Според Locus, на отиване сме минали 4км с +274 и -41 метра денивелация за 2ч 17м. На връщане минахме 5.6 км с +300м и -535м денивелация за 3ч56м. На връщане пътят е малко повече, тъй като по погрешка тръгнахме по изоставената пътека ( надясно на разклонението след Смрадливото езеро вместо наляво. Но за това – по-късно ).

Последните 8 км с автомобил бяха по черен път, доста поразбит на места. С 4х4 се минава без проблеми, но с по-нисък автомобил би било изпотяващо на моменти.

Лека почивка на едно мостче

Стартирахме от местност Тиха Рила, като следвахме табелите. Не успях да сваля навреме оригиналния трак, което ни спаси от нечовешки мъки по изкачването 🙂 За щастие, направихме маршрута наобратно на планираното.

Пътят нагоре беше лек, наклонът – малък. Рядко се задъхвахме, повече аз заради големия корем 🙂

По пътя срещахме групи туристи, запътили се към хижата. Скоро, след около 2 часа стигнахме Малко Рибно езеро. Първоначалната идея беше да правим почивка на Смрадливо езеро, но понеже тръгнахме в обратна посока, вече бяхме съвсем близо до хижата и не си струваше.

Яна леко си намокри краката на едно неочаквано отклонение от пътя точно преди хижата. След като оставиха обувките и да се сушат върху бойлера, се наложи креативност:

Хижата е електрифицирана, имаше твърде много хора за моя вкус ( но не е лошо за развитието на хижата ), имаше меню – салати, скара, омлет, супи и най-важното – студена бира. Може нищо друго да няма, но студена бира има ли – нищо друго не ми липсва 🙂

Снимка от хижата на сутринта:

Настаниха ни в едно от бунгалата встрани от хижата, което беше добре дошло, тъй като беше доста по-тихо отколкото да сме в самата хижа. След като хапнахме, стана “прохладно” и Яна и Марто останаха в стаята на по-топло, а ние с Рая се разходихме до поляната над хижата, където вдигнах дрон 3 пъти.

Малко снимки от поляната над хижата

Видео от дрона, 2 батерии, 2 върха – Кьоравица и малкото безименно връхче между вр. Йосифица и вр. Канарата:

През нощта с по 3 одеала спахме нормално, поне аз и Рая. На Мартин и Яна им беше леко студено, та не успяха да се наспят добре.

На сутринта термометърът на хижата показваше 5 градуса. Свежичко като за м. Август.

Мартин и Яна станах учудващо рано, предполагам заради леко студеното време 🙂

Обща снимка пред хижата и потеглихме наобратно.

За деня целта беше да слезем покрай Смрадливото езеро, като по груби сметки без интернет от Locus maps, излизаше да се изкачваме 80-100 метра, след което да е почти равно, след което да стигнем езерото и да слизаме 200-300 метра. Oh, boy, was I wrong … 🙂

Малко снимки от изкачването и заобикалянето на върха, преди Смрадливото езеро:

След доста стръмно слизане накрая ( за щастие слизане, в обратна посока би било драпане ), стигнахме Смрадливото езеро, където спряхме за чай и дрон.

Спряхме на малкото островче в самото езеро, за наше щастие водата беше спаднала и можахме да отидем там. Вероятно на моменти е недостъпно.

Малко видеа от дрона:

Слизането надолу би трябвало да е леко и приятно ( със сигурност по-приятно от изкачването ). Първоначално обаче на разклонението объркахме леко пътя, тръгнахме по изоставената пътека ( вдясно ), докато е трябвало да тръгнем по тази вляво ( която беше с една идея по-дълга, но определено 1000 пъти по-лека). За щастие, след около 80 метра се усетихме че няма да докараме до никъде в гората от дървета и храсти и се върнахме на правилната пътека. Не правете такива грешки 🙂

Не съм снимал много по пътя, на места беше доста стръмно и дори не ми хрумна. Все пак, ето малко снимки на цветенца и гъбки 🙂

След дълго и продължително слизане, в което коленете скърцаха сериозно, най-накрая стигнахме ниската равна част преди финала. Марто и Яна са видимо доволни от това 🙂

В крайна сметка тръгнахме по погрешка в правилната посока. Не мисля, че бихме успели да се изкачим лесно по този наклон към Смрадливото езеро, определено си беше натоварване.

С това завърши този преход, който очаквах да е лека разходка, но в крайна сметка си имаше предизвикателствата 🙂 Яна, Марто и Рая се справиха блестящо. За мен беше ясно, аз съм машина 😛

Кратко видео от прехода, компилация от камерите: