След злополучния ни опит да стигнем от х. Безбог през вр. Полежан и Малък Полежан преди 6 години ( 5 юли 2019-та ), в който фейлнахме сериозно и се връщахме през Дженгалската порта към Безбог, знаех че е време да предизвикам Пирин отново! Дали това беше грешка или не, преценете вие 🙂

Според плана в Komoot, трябваше да минем за 2 часа и половина 7.2 км с 530 метра денивелация нагоре и 230 метра надолу. Всъщност, Komoot лъже като дърт циганин 🙂 Потвърдено за втори път след Рила.

Реално, маршрутът ни беше 8 км, взехме го за 6 часа и 10 мин ( с почивките, но все пак ) и имаше денивелация 826 метра нагоре и 541 надолу.

Стига толкова прелюдии 🙂 да започваме 🙂

Пътешествието ни с Косьо започва от х. Безбог, след изкачването с лифта. Времето е прекрасно, около 15-тина градуса, слънцето пече. Планината ни ЗОВЕ. След малко доза 30-ти фактор ( Косьо – 50-ти, тъй като той има лоши спомени от 2019-та ), потеглихме на път.

Изкачваме високата точка над хижата, която е по-малкото ни изкачване от двете. Все още сме свежи и не знаем какво ни очаква 🙂

Сравнително бързо стигнахме до Попово езеро. Решихме там да хапнем, тъй като обяд вече минаваше. Извадих ледено-студена гръцка бира, разбира се.

След доста ходене, лутане и губене на пътеката не знам си колко пъти вече, стигнахме в подножието на Кралевдворска лява порта. Е тук вече усетихме че има яко драпане нагоре 🙂 Все се надявах да го заобиколим отнякъде, но уви.

Предстоеше яко слизане надолу, но вече усещах вкуса на лещата и бирата!

След като слязохме, погледнах назад. Видях ужасно много слизане, което се трансформираше в ужасно много изкачване на другия ден. Това беше началото на грешното решение, което взехме на сутринта 🙂

Спането в заслона си беше предизвикателство. 20+ “легла” (всъщност нарове) и всички спим накуп. Това тук на снимката по-горе не си личи много, но е място за 3-ма !!! Яко гушкане падаше между непознати.

Заспах сравнително рано, към 20:30. Може би поради тази причина успях да поспя, въпреки виковете на долния етаж. После шумната компания се пренесе и викаше горе с пълно гърло докато се оправяха за лягане. Нямам много спомени, тъй като бях зверски уморен. Косьо помни, though.

Станах рано, към 5, всички спяха. Идеалният момент да си направя кафе и чай, както и да закуся 🙂

Навън беше 6-7 градуса, единият младеж от една от палатките спомена че бил умрял от студ.

На сутринта бяхме решили вече да тръгнем по другия маршрут, а именно този, който Косьо и Наско изкачиха в обратна посока 2019-та година. Целта беше да спестим денивелация, която ни взе здравето на предния ден. Това се оказа груба грешка. Не спестихме денивелация, но за сметка на това беше отвратително 🙂

Бях взел 3 малки дрона. За съжаление с 2-та по-големи не успях да летя, единият даваше проблеми с видеото, другият не пожела да излети 🙂 Oh, well. Трябва да ги проверявам преди да вземам. За щастие, успях да летя с 3 батерии най-малкото дронче. Качеството не е добро, но ако ви е интересно, прикрепям видеото

Горе-долу това беше маршрутът, който целяхме да следваме. Слизаме надолу, подсичаме вр. Джангал, минаваме през Дженгалската порта и по жълтата пътека стигаме до х. Безбог.

Реално беше почти същото като денивелация, но за сметка на това много по-трудно. Имайте предвид че съм леко с наднормено тегло 🙂 т.е. дебел.

Маршрутът беше доста живописен. За съжаление трудността му ( за мен, Косьо подскачаше като козичка ) не ми позволи да му се порадвам. Свеждаше се до това да подскачаш от морена на морена без да си строшиш краката.

Няма да изпадам в подробности, освен че аз на 3 пъти си строших краката. Единият път камък затисна десният ми крак, успях да го извадя на време, а резултатът беше само червено-синьо ожулване. Два пъти след това успях да изкривя същият този крак, което беше супер болезнено и допринесе за още по-бавното ми ходене. Всяко стъпване вече болеше.

Стигнахме някак до Джангалската порта. От там надолу по жълтата пътека беше около 5 пъти по-леко спрямо пътеката с камънаците. Беше много стръмно, но поне не ходеха под краката ни.

По някое време се сетих че имам Аулин и го пих. Левият ми крак си болеше доста и буквално ходех едва-едва. Предполагам това е причината за 7+ часа прибиране. Косьо ме изтрая геройски 🙂

7 часа и половина по-късно, изморени, но доволни, слязохме на х. Гоце Делчев и колата.

Изводите? Този път бихме Пирин, за разлика от предния път. Съвет от мен – не правете този преход, ако не знаете в какво се въвличате, с наднормено тегло сте ( т.е. дебели ) и нетренирани ( и не – 2 пъти седмично във фитнеса от дъжд на вятър не се брои ).

Ако ви е интересно, това са 15 часа преход компресирани в 9 минути. Наблегнал съм на забавната част, а именно прехода по морените под вр. Джангал 🙂