15 март 2026

Дойде време да открием годината 🙂 Какво по-подходящо от 14 км дневен преход в снежна Витоша? Планина, в която упорито отказвам да се върна вече близо 20 години. Не съм бил прав, разбира се, има си очарованието.

Според плана в Komoot (разбира се), трябваше да изминем 12.8 км и 500м денивелация. Горе-долу толкова излезе, като денивелацията не е ясно, тъй като Locus показа грешно че сме направили 4км денивелация, lol.

Косьо и Боги ме взеха сутринта от паркинга в 8 часа, точни като кукувички, с новата кола на Косьо, на която не може да се нарадва и сега подозирам че ще ме вози дълго и продължително 🙂

20 минути по-късно спряхме на паркинга под хижа Селимица, на може би 100-200 метра от самата хижа.

Долу нямаше никакъв сняг и разходката тръгна доста леко.

Не след дълго започнахме да виждаме сняг все по-често 🙂

Първата хижа, която беше по план да спрем да пием по чай, беше Рудничар. Разбира се объркахме и отидохме първо на Острица. Която явно се оказа частна или не работеше.

Върнахме се обратно до Рудничар, която също не работеше ( Go figure … ) и съответно тръгнахме по пътя. Но както може да се досетите, не тръгнахме по първоначалния път, който минава покрай Острица, а продължихме по другия път … Не беше голяма драма, разбира се.

Следващата ни стъпка след като осъзнахме че сме тръгнали по грешен път, беше х. Филхармония ( също затворена ), на която спряхме и направихме една почивка в компанията на местния пазител на хижата.

След това се върнахме обратно на пътя, включвайки се в оригиналния маршрут.

Стигнахме до хижа Еделвайс, където спряхме да починем. Боги и Косьо ядоха боб и шкембе чорба, аз нагънах двата сандвича, които така или иначе носех 🙂

След като се подкрепихме, потеглихме отново. До тук – разходка 🙂

Тепърва предстоеше забавното ходене по заледен сняг без котки. Разбира се че имам, просто ги зарязах в нас 🙂

Стигнахме до хижа Звездица, където кипеше от живот, хора, деца, носорози и всякакви такива 🙂

Минахме доста набързо през пистите, твърде много хора за нашия вкус. Навлязохме обратно в гората, където беше истинското ледено предизвикателство. Мисля сумарно паднахме около 5 пъти, като Боги – нито веднъж, за това го включвам в калкулациите :)))

По някое време издрапахме от гората и излязохме на открито. Пред нас беше местността Конярника.

Спряхме за почивка и за 2 полета с дрон на неработещия лифт. Косьо дори удари една дрямка 🙂

Компилация от двата полета с 5-инчовия hand-made long range с новите батерии:

След кратка почивка, слязохме надолу 🙂 нищо интересно не се случи ( освен 2-3-4 падания на лед )

Беше лека, супер разходка като за неделя 🙂